Докосване до храната на боговете - МЕДОПОЛЕН

Патентован от дивотенеца Горан Миленков, медополенът е биологично активен продукт от цветните растения и жизнената дейност на пчелите за нуждите на рационалното и здравословно хранене. Той е физическа смес с определено съотношение (тесто) от два съвместими за усвояване и дълго съхранение, допълващи си качествата продукти от зрял течен пчелен мед и пресен пчелен прашец с протичане на млечнокисела ферментация при стайна температура. Основната цел на получаването му е съхранение за дълго време и използване от хората на естествените биологично активните съставки на цветния прашец събран от пчелите. По качества цветният прашец е удивителен хранителен продукт, предоставян щедро от природата, събиран с охота от медоносните пчели, съдържа във всяко поленово зърно всичко необходимо за един бъдещ живот. Природата е предоставила на медоносната пчела всичко необходимо за съхранение на прашеца смесен с мед и естествена в процеса на ферментация, получена млечна киселина, като ведно с условията при които живее е преживяла повече от 150 милиона години. Прашецът, събран и напоен с ензими от пчелите, притъпкан и промазан с мед в килйките на пита, е готов консервиран продукт с дълъг срок на съхранение, наречен перга с качества на биогенна храна. Консервиращия реактив в получената смес от мед и прашец, е млечната киселина, която произвеждат млечнокиселите бактерии при ферментация на въглехидратите. Тя спира развитието на патогенните бактерии в продуктите и значително увеличават срока им на годност. Всъщност, консервирането на прашеца се състои основно в органичното участие на пчелите по събиране на прашец, насищането му с ензими, овалване на прашецови топчета за донасяне в гнездото, което го прави полуготов продукт за консервиране в смес с мед. В гнездото тези прашецови топчета носещи ензимна закваска се консервират само с физическото усилие на пчелите с приъпкването му в килйките и заливане с мед, който създава анаеробни условия и среда необходима за протичане на млечнокисела ферментация. Това е основание ако тези прашецови топчета ги отнемем с прашецоуловител преди внасянето им в килйките, смесим с мед и създадем същите условия и среда вън от гнездото да получим продукт медополен с подобни качества на перга, получена от пчелите във восъчните килйки. Пчелите са се погрижили и внесли всичко необходимо за протичане на млечнокиселата ферментация. Изобретателската стъпка за получаване на медополен се състои само в изземване функциите на пчелите по физическото дообработване на прашецовите топчета извън гнездото им до подобен на пергата продукт медополен, с максимално запазване на биологично активните съставки на прашеца и меда без допълнителна обработка, термична, химична, сушене и без добавка на консерванти. Той притежава високи хранителни стойности и усвоимост с приятен вкус- флорален, сладко-кисел, леко горчив.

Прашец се добива по хуманен и ефективен начин с прашецоуловители, поставени на входа на кошера. Чрез тях донесените от пчелите прашецови топчета се отнемат и падат в спецално монтирано чекмеже, от където в края на деня се изземват и смесват с мед, за получаване на медополен. Полученото медополеново тесто се разфасова в стъклени опаковки и промазва с мед. Това е готов хранителен продукт и със съхраняването му във времето при стайна температура зрее, при което биоактивните му съставки се превръщтат в биогенни за около 40 дни (доказано лабораторно), а консистенцията му леко се втвърдява. Медополенът зрее благодарение на хигроскопичното свойство на прашеца при заливане с мед, зърната му да поемат определено количество вода, набъбват и пропукват целулозената обвивка на клетките си, при което съдържанието им става достъпно за ферментите, внесени от пчелите в меда и прашеца за протичане на процеси на разграждане, синтез и многократно увеличаване усвояемостта и хранителните му стойности. Всъщност, съставките в медополена се превръщат в просто устроени, изгрдени от прости химически взаимоотношения -комплекси, не обработени, взети директно от природата. Организъмът не отделя енергия за тяхното храносмилане, напротив те са носители на директна енергия за него. Нормалнo млечнокиселата ферментация протича при стайна температура от 20°С до 30°С като по-ниската забавя, а по-високата ускорява процесите. Бактериите загиват при температура над 40°С. Ферментацията на тестото от мед и прашец е сложен биохимичен процес, в който при достигане на рН около 4.2 – 4.0 се размножават само определени специфични, природно селектирани млечнокисели бактерии. От pH 4.0 размножаването им затихва и при pH 3.0 се прекратява. Параметър за зрял медополен с водно съдържание до 20%. По научни данни след достигане на рН 3.0, което може да продължи около 10 години, млечнокиселата ферментация се прекратява и спира отделянето на млечна киселина и водороден прекис, при което пергата и съответно медополена се превръщат в „мъртва маса”. С това започва разпад - деградация на полезни съставки и развитие на патогени, продукта става негоден. Освен това консервирането на цветния прашец в медополен е съпроводено от присъствието на голям брой биологично активни консерванти (реактиви), внесени с ензимите от пчелите в прашеца и меда и други, които са част от съставките им. Присъствието на глюкозооксидазата в ензимите, изработвани от слюнчените жлези на пчелите работнички и добавена от тях в нектара и прашеца, способства за разлагане на глюкозата до глюконова киселина с образуване на водороден прекис, който заедно с млечната киселина предпазват тестото от развитие на микроорганизми, плесени и гъби. В това отношение важна роля има и могъщата сила на растителните антибиотици – фитонцидите, с които обилно са наситени медът и прашецът. Фитонцидите могат да регулират микроорганизмите във въздуха, почвата и водата. Цъфтежът е период на най-интензивно отделяне на фитонциди, като някои растения ги отделят постоянно. Те притежават консервиращо действие, като оказват бактериостатично (спират развитието на микроорганизмите) и бактерицидно действие (унищожават микроорганизмите) на попадналите в медополеновата смес микроорганизми и спират настъпването на процеси на разлагане. Фитонцидите, водородния прекис, млечната киселина и органичните киселини, съпътстващи медополена, са най-силните природни биологично активни консерванти за съхранението му. Важно качество на прашеца превърнат в медополен е богатството му на водоразтворими пигменти – флавоноидни съединения, в това число витамин Р рутин – комплекс от съединения, наричани биофлавоноиди, биологично активни от растителен произход. Съдържанието им в прашеца и съответно в медополена достига 10 – 20 пъти повече от съдържанието им в биоактивните храни (сурови плодове и зеленчуци). Флавоноидите нямат хранителна стойност но попаднали в организма на човека те проявяват своята биологична активност като антиоксиданти, неутрализират свободните радикали и увеличават активния живот на човека, като защитават клетките и органите от износване и стареене. Антиоксидантите се разрушават от светлина, въздух, термична обработка и замразяване - противопоказни условия за съхранение на медополена.

У нас и на световния пазар по подобие на сушени плодове се предлага само сух прашец при специални условия за съхранение. Той е суха „мъртва” маса, от която непрекъснато деградират основно, биологично активни съставки. Апитерапевт д-р П. Починкова пише: „Доказано е, че с течение на времето, дори при стриктно спазване на всички препоръки за съхранение на сух прашец, след 4 до 6 месеца, прашецът губи 20 до 30% от лечебните си свойства, след една година – 40 до 50% от тях, а след две години съхранение не представлява каквато и да било ценност”. И препоръчва за резултатно лечение той да бъде добре съхраняван, но в продължение най-много на 6 до 12 месеца от датата на производството му. След 6 месеци се превръща в конвенционална храна. Друг учен съобщава, че при сушене на прашеца от аерацията на топлия въздух се губият още 8 до 18% биологично активни съставки. Като пресният прашец изсушен с топъл въздух е превърнат в биостатична трудно разтворима храна за усвояване, за която организма се товари с отделяне на ензими. Напротив, Бог и природа са надарили медоносната пчела с уникална до съвършенство на възможното опростена технология за преработка и съхранение на прашеца в перга, с неконтролируеми сложни биохимични процеси при определено водно съдържание и присъствие на ензими, отговорни за химичната му обработка. Това са биохимични процеси на разграждане и синтез на прости хранителни вещества с различна степен на растворимост и усвоимост, което прави пергата и в частност и медополена с хранителни стойности в пъти по-големи от тази на свежия прашец. Съхранението им се дължи на затихващите процеси от повишаване на РН с отделяне на млечна киселина и водороден прекис, които подържат тестото за дълго време в свеж вид и не допускат развитие на патогени. Така получени медополенът и пергата са превърнати от биоактивна в биогенна храна, директно усвоима от организма на човека- стабилизатор на имунната му система.

Всъщност медополенът е компактна сурова растителна, природно финно смляна биомаса от полутвърдо тесто в състав; пресен прашец напоен с пчелни ензими и зрял мед с достатъчно собствени (секретирани от организма на пчелите) и растителни биологично активни консерванти за съхранение и усвояемост. Така цветният прашец, събран само от пчели и дообработен извън кошера в медополен е уникално, ценно съкровище на хранителни и лечебни съставки, подарено от бог и природа на хората в толкова балансиран състав, че няма по-ефективно средство (заместител) когато тези вещества липсват в организма на човека. Медополенът е многофункционална естествена храна взета направо от природата с комплексен балансиран състав на хранителните и лечебни съставки за усвояване, незаменим ефективен природно биологичен продукт, за укрепване здравето на хората. Притежава постоянни органолептични, физични и биологични свойства с химичен състав, който варира в сравнително тесни диапазони. Технологията за получаване на медополен е изобретение за добива му извън гнездото на пчелите в подходящи условия за масово производство в големи количества, което го прави достъпен за хората. Прилага се вътрешно в малки стандартни дози в зависимост от възрастта. Медополенът като храна и лекарство няма магическа сила, но определени дози помагат задоволително при балансирано хранене за поддържане имунната система на човека. Силата на медополена, като биогенна храна е във високото съдържание на антиоксиданти, които атакуват и неутрализират свободните радикали, причиняващи износване и стареене на организма. Освен това съставките на медополена създават хранителен баланс в храносмилателния тракт на човека, регенерират енергия и дават възможност на отделните органи да се възстановяват и функционират нормално с подобряване жизнения статус на човека. Приемът на медополен придружен от здравословен начин на живот е условие за младост и дълъг живот. Въпросът с храненето, е не само удължаване на живота, но и оцеляване. Днес хората са биологично по-стари от своята реална възраст. Медополенът може да намали разликата между биологичната и истинската възраст на човека и то в удължаване фазата на младостта. Клиничното изпитание на медополена е основание да приемем, че в бъдеще той ще намали и измести употребата на „фарма синтетичното” и възроди апитерапията. Медополенът е факт, има го, съществува и ще го има, достъпен за хората, изпитан лабораторно и клинично от получаването му през 2015 година и като никоя друга земна храна, има неопределен дълъг срок на годност при стайна температура, благодарение на уникалната биохимична зависимост, процесите да затихват след достигане на РН 4.0. Консервиран пчелен прашец е едно от чудесата в спиъка с природни лечебни средства и втори по значимост биогенен хранителен продукт след майчиното мляко и коластрата. Продукт с висока хранителна и лечебна стойност в много малко количество.

PS. Бог е поверил на медоносната пчела стратегическа роля, чрез опрашване да поддържа и разнообразява цветната градина на земята и получава уникална храна за себе си и хората, достойна за богове. Според гръцката митология, обитателите на Олимп се хранели с амброзия и пиели нектар, „дава им вечна младост и безсмъртие”. Проведени изследвания показват, че в епохата на боговете на Олимп хората им носели в дар храна-амброзия от територията на Африка. Многобройни египетски папируси свидетестват за силно развито пчеларство в древен Египет от преди 6000 години. Пчелните продукти са участвали в почти всеки техен ритуал и вероятно са знаели как се получава медополен наричан амброзия. При тогавашните комуникации и транспорт само той може да се съхрани дълго време при стайна температура и достигне до Елада, като луксозна храна за боговете. Има теория, че митовете са изопачени разкази за реални събития. То не е изключено медополенът, получен днес по външни характеристики да се отличава от амброзията, с която са се хранели боговете на Олимп, но енергетичните съставки и наличната жизнена сила в него е аналогична. И ако амброзията е митична то медополенът е истински и вече е при хората, достъпен, полезен, усвоим.

„Медополнът е здраве, вяра, надежда, любов”.